Изкуството да пътуваш (бавно)
Дан Кийрън
Докато хвърчим към поредната ваканция, профучавайки от летище до хотел в отчаянието си да избягаме от ежедневието и да уловим хубавото време, би било добре да се запитаме какво, по дяволите, правим. Наистина ли искаме да пътуваме, или само да пристигнем? Тази книга ни призовава да се замислим за истинската причина да пътуваме и за това какво се е случило с доброто старо пътешествие.Освен да възхвалява предимствата на лежерната ваканция, Дан Кийрън ни убеждава, че трябва да изхвърлим туристическата брошура, че е по-добре да се влачим, отколкото да летим, че трябва да посрещнем провала в плановете с отворени обятия и че трябва да се потопим в преживяванията на истинското пътешествие. Не е ли крайно време да забавим ход?
Дан Кийрън ни убеждава, че трябва да изхвърлим туристическата брошура, че е по-добре да се влачим, отколкото да летим, че трябва да посрещнем провала в плановете с отворени обятия и да се потопим в преживяванията на истинското пътешествие. Предговорът към книгата е от автора на Как да безделничим – всепризнатата „библия на лентяите”, Том Ходжкинсън.
Проблемът е, казва в интервю за немския седмичник „Цайт” Дан Кийрън, че истинските преживявания винаги се случват случайно. Нещата, за които си спомняме, са тези, които не можем да предвидим. А на въпроса: колко бавно трябва да пътуваме, Кийрън отговоря: „Най-добре пеш. Обичам просто да тръгна и да не мисля накъде и кога ще се завърна у дома… Бавното пътуване не е бягство, то е вглеждане в себе си. Човек размисля над живота си, кой е, дали върши правилните неща. Ако пътуваш 24 часа сам във влак, потънал си в мисли, гледаш през прозореца – това може да е съвсем необикновено.”
"Добрият полет се оценява по негативни признаци: не са те отвлекли, не си паднал, не си повърнал, не си закъснял, не си се натровил от храната. И си благодарен за което."Пол Теру
"Проницателен поглед в същината на нещата. Където и да пътувате, имате много да научите от тази книга."Telegraph
Дан Кийрън ни убеждава, че трябва да изхвърлим туристическата брошура, че е по-добре да се влачим, отколкото да летим, че трябва да посрещнем провала в плановете с отворени обятия и да се потопим в преживяванията на истинското пътешествие. Предговорът към книгата е от автора на Как да безделничим – всепризнатата „библия на лентяите”, Том Ходжкинсън.
Проблемът е, казва в интервю за немския седмичник „Цайт” Дан Кийрън, че истинските преживявания винаги се случват случайно. Нещата, за които си спомняме, са тези, които не можем да предвидим. А на въпроса: колко бавно трябва да пътуваме, Кийрън отговоря: „Най-добре пеш. Обичам просто да тръгна и да не мисля накъде и кога ще се завърна у дома… Бавното пътуване не е бягство, то е вглеждане в себе си. Човек размисля над живота си, кой е, дали върши правилните неща. Ако пътуваш 24 часа сам във влак, потънал си в мисли, гледаш през прозореца – това може да е съвсем необикновено.”
"Добрият полет се оценява по негативни признаци: не са те отвлекли, не си паднал, не си повърнал, не си закъснял, не си се натровил от храната. И си благодарен за което."Пол Теру
"Проницателен поглед в същината на нещата. Където и да пътувате, имате много да научите от тази книга."Telegraph